Защо „Весела Коледа“, а не „Щастлива Коледа“?

Как световноизвестният поздрав е възникнал и се е променил с годините

Медени звънчета огласят нощта,

свети ярко коледната звезда,

детски смях разсейва тъмнината,

а на нас ни е някак по-светло на душата.

Това са само част от емоциите, които изпитваме и знаците, с които свързваме Коледа. Думите, които изричаме по време на празниците, са най-ценният подарък за нашите близки и обикновено ние ги започваме или завършваме с „Весела Коледа“. Откъде обаче идва този поздрав и каква е разликата в нюансите му, ще ви разкажа сега.

Покойната кралица Елизабет обичала да казва Happy Christmas или Very Happy Christmas („Щастлива Коледа“ или „Много щастлива Коледа“). Твърди се, че във Великобритания е кралска традиция да се използва happy (весела) вместо merry (радостна).

Днес в Америка и на други места по света хората хората най-често казват Merry Christmas. Когато искаме да обединим поздравите за всички празници от този период, казваме също Happy Holidays („Весели празници“), тъй като не всички празнуват Коледа.

Първите излъчени коледни поздравления в историята вероятно са на кралица Виктория, през 1900, когато тя предпочела да каже A Joyous Christmas („Радостна Коледа“).

Всъщност коледните тържества и традиции били преосмислени по времето на Викторианската епоха. Обичаният съпруг Алберт на кралица Виктория вероятно е първият, който е донесъл коледна елха в Бъкингамския дворец. Той е роден в Германия, където традицията за коледната елха датира приблизително от 16-ти век.

Кралица Виктория изпраща първата коледна картичка в историята. Пощенската услуга за едно пени започва да се предлага по време на нейното управление и хората изпращат милиони картички и писма само на цената на едно пени. Първата коледна картичка в Англия съдържала цитат от Дикенс: We wish you a Merry Christmas and a Happy New Year („Пожелаваме Ви весела Коледа и щастлива нова година“).

Книгата „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс е публикувана през 1843 г. В нея той упорито използва Merry Christmas/Happy New Year („Весела Коледа/„Щастлива нова година“). Коледата е честа тема в произведенията на Дикенс. Вероятно той е пресъздал Коледата във Великобритания след края на пуританството. Пуританите са били тези, които са отричали така наречените „езически“ традиции в християнството, включително коледните тържества. Дори са твърдели, че са били продължение на римските карнавали Сатурналии.

А всъщност средновековните коледни тържества са били за опиване и разгул, точно както римските. Това било за хората веселба.

В Америка Уошингтън Ървинг пресъздава Коледа след завръщането си от посещение в Англия през 1815 г. Той публикува много истории на коледна тематика, включително за Санта Клаус като патрон на холандските моряци, който ги насочвал да се заселят в Манхатън. Начинът, по който Ървинг описва Коледата, променя традициите и Коледа постепенно се превръща в семеен празник, период на мир, споделяне и щастие, а за мнозина – духовна необходимост.

На испански (Feliz Navidad), италиански (Buon Natale) или португалски (Feliz Natal) вероятно спорът между „весела“ и „радостна“ никога не е съществувал.

Езикът е жив, което означава, че значението, употребата и асоциациите на думите еволюират във времето.

Щастието е широко понятие. То означава радост и удовлетворение. Щастието е всепоглъщащо желание, когато повечето, ако не и всички, останали желания са удовлетворени и човек се чувства щастлив. Щастието е отношение, сила, която хората могат да запазят дори в трудни моменти.

За християните истинското щастие може да се намери само в Бога.

Happy Christmas („Щастлива Коледа“) обхваща всички тези аспекти, когато празнуваме раждането на Христос.

Merry Christmas („Весела Коледа“) означава щастлива и радостна Коледа. Но добавя и нотки на опияняване.

Преди поздрава Merry Christmas („Весела Коледа“), британците имали „Весела Англия“ (Merrie England). Казвали го с носталгия по селския живот и старите британски традиции, които се различавали от разрушаващото и пагубно влияние на индустриализацията на обществото, особено влияещо на бедните.

През средновековието веселието принадлежало на обикновените хора.

След Дикенс и Ървинг, и милиони вестници и пощенски картички, веселието придобива Божествено значение.

Днес, когато чуем „Merry“, се сещаме за Коледа.

Асоциацията е за събиране, обмяна на подаръци, споделяне на общо забавление.

Както празниците се пресъздават, така и думите променят своя смисъл и значение през годините.

Нека Коледата ви бъде весела и щастлива!