Интервю със Савина Бозова – експерт продажби

Как дойде идеята да се занимаваш с продажби?

Идеята да се занимавам с продажби дойде след едно маркетингово проучване, в което участвах. Тогава осъзнах, че комуникацията с клиенти ми носи удовлетворение. Аз съм комуникативен човек, а тази позиция е свързана с ежедневен контакт с различни клиенти. Харесва ми да намирам решения за различните проекти и въпроси, които корпоративните клиенти отправят към мен.

Кое е най-важното, което трябва да знае човек, чиято работа е пряко свързана с много и различни хора?

Когато човек работи на такава позиция трябва да бъде адаптивен, общителен и добър слушател. Той трябва да умее да изслушва клиентите и да намира решения за проблемите им. Трябва да е позитивен и да умее да предразположи клиента. Важно е да спечели доверието на клиентите, защото комуникира с тях ежедневно.

Какви нови знания придоби след като започна работа в агенция за преводи „Олтранс“?

По време на работата ми в „Олтарнс“ се научих как да работя с преводачески софтуер, което е много полезно за мен. Работата ми в агенцията ми помага да развия комуникативните си умения, както и да организирам времето си по-добре.

Промениха ли се личните ти виждания за живота, стана ли по-отговорна или разви друго качество?

По начало съм много отговорен и стриктен човек. Времето, което прекарвам в „Олтранс“, ми доказва за пореден път колко ценени са тези качества. Клиентите искат да се доверят на човек, който може да спази очакваните от тях срокове, да бъде на тяхно разположение и да предоставя специално отношение към тях.

Каква комуникация с клиента предпочиташ – устна или писмена?

Смятам, че и двата начина на комуникация имат своите плюсове и минуси, но в работата ми предпочитам писмената комуникация.

Работа в екип или вълк единак – как се определяш?

Винаги съм определяла себе си като човек, който работи по-добре в екип. Екипната работа ми носи удовлетворение, а общуването с колегите ме зарежда с положителна енергия всеки ден.

Ако беше песен, коя щеше да си?

Ако бях песен, щях да бъда песента на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – „По-полека“. Аз съм от хората, които смятат, че трябва да ценим всеки един миг от живота, всеки един ден без да бързаме непрекъснато и да приемаме всичко около нас за даденост.