Интервю с Елица Димитрова – специалист качествен контрол
Ели, как от сферата на туризма избра да бъдеш преводач с английски език?
Винаги съм обичала езиците и пътуването. Туризмът беше възможност за мен да практикувам тези две хобита едновременно, но в крайна сметка открих, че езиците ме привличат повече. Чрез тях лесно се свързвам с чужди култури и хора от различни страни. Богатството на езиците е безкрайно, в тях откривам безкрайни чудеса – начинът на мислене на други култури, криещ се в т. нар. „непреводими“ думи и липсата на точен еквивалент при някои думи или изрази между два езика.
Как протича един ден на преводача?
Всичко започва с идването в офиса и включването на компютъра, разбира се. След това проверявам какви задачки са ми назначили ръководителите на проекти, приоритизирам ги според обема и крайния срок и се захващам за работа. В хода на работа може да възникнат въпроси, които обсъждам с ръководителите на проекти. Понякога се налага преводачът да отиде на устен превод или до нотариус, за да завери преведен документ.
Какво те вдъхновява?
В професионален план се вдъхновявам от колегите ми – нашият сплотен колектив върши работата си с любов, удоволствие и ентусиазъм, а това ме подтиква да не им отстъпвам. Опитвам се непрекъснато да подобрявам работата си и да придобивам нови умения.
В личен план се вдъхновявам от стремежа ми към самоусъвършенстване и от това непрекъснато да получавам нови знания. Пътуванията пък ми носят неописуема радост при среща с непозната атмосфера и спиращи дъха гледки, а това ме кара да не спирам да мечтая за още и още (обикновено тези мечти се превръщат в планове).
Превеждането вдъхновява ли те да пишеш свои текстове?
По-скоро не, писането на мои собствени текстове не е сред любимите ми занимания. Превеждането обаче ме вдъхновява да чета – любимо мое хоби.
Кои са най-интригуващите текстове за превод според теб?
Най-интересни и предизвикателни за мен са маркетинговите текстове. Там преводачът като че ли има най-голяма свобода в избора на думи, но и задължение да спазва стила, тъй като този текст ще представя продукт пред потенциални потребители.
Ели, някога чувствала ли си се „изгубена в превода“?
Случва се понякога, за съжаление. Причината не е в боравенето с езика, а е по-скоро от културно естество. Различията в културата, типично „българските“ и типично „английските“ думи и изрази налагат креативен подход, който не мога да приложа, ако музата ме е напуснала. В такива случаи преводът ми отнема повече време.
Как те обогатяват преводите?
Всеки текст ме учи на нещо, не само езиково, но и личностно. Така обогатявам общата си култура по различни теми. Както споменах по-рано, обожавам да чета и често правя проучвания в свободното си време, мотивирана от интерес към нещо, прочетено в текст, който съм превела или редактирала. Също така работя с голям набор от преводачески софтуери –онлайн и офлайн, както и с програми за текстообработка и качествен контрол. Така придобивам и друг тип умение – за работа с информационни технологии.
Къде се чувстваш в свои води – при устните или писмените преводи?
Като човек, търсещ спокойствие и уединение, предпочитам писмените преводи, а и те ми дават повече възможности да развия и покажа креативните си умения. Устните преводи са динамични – при тях преводачът има по-малко време за вземане на решение за превод на даден текст.
Какви емоции ти носи превеждането?
Спокойствие, вдъхновение, любопитство, вълнение, ентусиазъм, мъничко здравословен стрес.
